2.09.2014 г., 12:43

Aх(мак)

1.5K 0 9

 

 

Жените често са нечия муза,

тиха въздишка в гърди на поет,

ала онази, в която се вричаш,

 - тя е празен лотариен билет.

 

Тя е дива и външно красива,

бързо страсти разпалва – барут.

Но от нея не чакай огнище,

че разпалва единствено смут.

 

И къдрици развее ли в близост,

заслепява и с поглед гори,

покорявайки дръзко, без милост,

а сърцето боли ли, боли.

 

***

Мъжете също са нечия муза,

в ръка на художник - пролетен мак,

ала жената, която обичаш,

даже тебе превърна в ахмак. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна шегичка! Нищо тъжно! Какво да правим, такива сте жените, и от най умния мъж можете да създадете АХМАК, ако има неблагоразумието да се влюби. Но без любов живота нищо не струва. Така, че на мен ми харесва да съм ахмак стига ТЯ да е като тебе Анни.
  • Хахаха, Доче
    Така де!
  • "Ах,Мак"- ах,как прекрасно му отива
    като одежда, като втора кожа.
    Че всеки самозванец - покорител
    сам пада на коварството под ножа...
  • Съвсем не е написано от болка, по-скоро се закачам Благодаря ви за проявения интерес!
  • Написано от болка но е толкова истинско.Благодаря ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...