Жените често са нечия муза,
тиха въздишка в гърди на поет,
ала онази, в която се вричаш,
- тя е празен лотариен билет.
Тя е дива и външно красива,
бързо страсти разпалва – барут.
Но от нея не чакай огнище,
че разпалва единствено смут.
И къдрици развее ли в близост,
заслепява и с поглед гори,
покорявайки дръзко, без милост,
а сърцето боли ли, боли.
***
Мъжете също са нечия муза,
в ръка на художник - пролетен мак,
ала жената, която обичаш,
даже тебе превърна в ахмак.
© Анна Станоева All rights reserved.