29.09.2017 г., 8:56

Ах, тази муза!

1.1K 6 25

Отскоро сред поети се въртя
и де що рими зная са под ножа,
ала рискувам май да се изложа,
че нямам нито стих за любовта!

 

За нечии очи като слънца
и топла, кадифено нежна кожа...
Та цялата си муза в туй ще вложа,
дано пък днеска влюбена е тя:

 

"Изпълваш устните ми с опиат -
вкусът ти нежен, тъй добре познат...
Но близостта ти е за мен опасна...

 

Със теб летя към друг, далечен свят..."
И музата намигна ми и кацна
на п
о́лица с кафе и шоколад...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...