Ах, този дъжд!
| Aх, този дъжд! | |
| Един и същ! | |
| Но и различен… | |
| И пак е пролет, | |
| бликва изведнъж. | |
| И като бесен мъж, | |
| жадуващ нова плът, | |
| ще си вали | |
| и чака… | |
| на слънцето | |
| да дойде миг. | |
| Aх, този дъжд! | |
| Жадуван от земята, | |
| като жена, | |
| копняла цвете | |
| без повод | |
| в някой ден… | |
| Като играчка | |
| за децата, | |
| познали немота | |
| без време. | |
| Ах, този дъжд! | |
| Танцуващ по | |
| листата и | |
| вдъхващ нов живот, | |
| нашепващ красотата | |
| на идващия ден… | |
| Ах, този дъжд! | |
| Дочакан и желан | |
| като любов. | |
| И изживян… | |
| но с… послеслов. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
