8.06.2021 г., 16:53

Ахилесова партенка

895 2 10

Дордето шляем се пред Троя,
клюкарките, разбира се, не спят.
Извезали му името на тоя –
Ахил, Пелеев тарикат.

 

Как хубав бил, и смел, и силен!
Излъскано-божествен бил.
А аз ви казвам, ден не мина,
през който хич да не е пил.

 

Тетида, майка му горката,
от малък къпала го в Стикс.
Но пак миришат му краката
на остро-парещ билков микс.

 

И ето, пак сме във атака.
Летят стрели, блестят доспехи.
Но странно е, врагът протака,
придвижва се със стъпки леки.

 

Приклещили сме двата фланга.
Ахил в средата броня друса.
И ето вражата фаланга
запушва си носа в погнуса?

 

Тя, битката, е предрешена,
все пак говорим за Ахил!
Забравих веч' от колко време
чорапа си не е сменил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Славея, тук само усмивки приемаме
  • 😂, разсмя ме.
  • Друго си е да се усмихнеш класически, или интерпретиращо
  • Определено е интересен прочит на класиката Разсмя ме!
  • Интересна интерпретация, усмихваща!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...