Ахтопол
Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.
И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава!
Пристъпвам в мрака. Грабват ме вълните.
Примамват ме със хладната си ласка.
Последна крачка... Спъвам се!... Политам!...
Пак този сън!... Будилникът ме стряска.
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.
И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава!
Пристъпвам в мрака. Грабват ме вълните.
Примамват ме със хладната си ласка.
Последна крачка... Спъвам се!... Политам!...
Пак този сън!... Будилникът ме стряска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
Поздрави, Бианка!!!
