Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
29.08.2008 г., 18:24 ч.

Ахтопол 

  Поезия » Любовна
964 0 13
Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.

И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.

И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава!

Пристъпвам в мрака. Грабват ме вълните.
Примамват ме със хладната си ласка.
Последна крачка... Спъвам се!... Политам!...

Пак този сън!... Будилникът ме стряска.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??