Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.
И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава! ...