Ахтопол
Морето свлича синята си риза
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.
И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава!
Пристъпвам в мрака. Грабват ме вълните.
Примамват ме със хладната си ласка.
Последна крачка... Спъвам се!... Политам!...
Пак този сън!... Будилникът ме стряска.
и расото си облачно намята.
Сърдита мълния от хълма слиза.
Вълна подгонва яростно вълната.
И става тежко... Въздухът е в клетка.
Не може в дробовете да се върне.
Заключена в телесната решетка,
препуска в кръг разбунената съвест.
И как е тежка тази въртележка...
Убива ме, мечтите ми пресява.
Отдавна знам, че лудостта е грешка.
Но разумът съвсем обезличава!
Пристъпвам в мрака. Грабват ме вълните.
Примамват ме със хладната си ласка.
Последна крачка... Спъвам се!... Политам!...
Пак този сън!... Будилникът ме стряска.
© Бианка Габровска All rights reserved.
Поздрави, Бианка!!!
