24.06.2022 г., 17:37

Ако аз...

878 7 11

Ако аз създавах лятото,

даже без да се замисля,

щях да го започна някога

с рижаво небе по изгрев.

 

Щях да му усиля звуците –

на щурците песнопоя,

глас на кратък дъжд в капчуците,

мъркащи вълни в прибоя.

 

Щях да втрия аромата му

в дългокоса лавандула,

линиите по ръката ми -

в пътища да изпътувам.

 

И събрала в куфар себе си,

щях тъй лесно да успея,

в страст, емоции и белези,

да усещам, че живея.

 

Ако аз измислях лятото,

докато потта си бърша,

щеше да започне някога,

ала нямаше да свършва!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...