Ако бях...
Ако бях вятърът див -
във косите ти щях да притихна,
да те милвам с поглед игрив,
да шептя в тебе сгушен, усмихнат.
Ако бях облакът бурен -
с нежни ласки щях да те къпя,
пратил гръм, капки вест, лудо влюбен,
сноп цветчета в дъга да разпъпя.
Ако бях изгрев лъчист -
във очите ти щях да се гмурна,
да се щурам в тях - синьо мънисто,
в устни бисерни слънце да втурна.
Ако бях залез мечтан -
в длани кротнал щях да заспивам
като трепет в постеля желан,
чуднолика любов да отпивам.
Но не бях! Ех, години го крих,
само идвах - вълшебник в съня ти,
спрял до теб, безмълвен и тих -
бликнал ручей щастливо в нощта ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
)
