25.01.2013 г., 20:02

Ако можех от себе си да те спася!

1K 0 8

Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех 
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех 
да отърси от мъките душата.
Ако можех от себе си да те спася!
Би докоснал падаща звезда
и там, където събира се денят с нощта,
би чул звука от флейта в небесата.
Ако можех силно да крещя!
Бих те изтръгнал от мен!
Но си мой! Ще те задържа!
Дяволе, до сетния ми ден...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ви благодаря!
    M1234567891 (Миночка Митева)
    valia1771 (Ивон )
  • Задръж го,нека ти е хубаво пожелавам от сърце!Привет!
  • Силно!
  • Благодаря за вниманието и добрата дума!
    djudjii (Жанет Велкова)
    странница (Сеси )
    zefpet (Илко Карайчев)
    rozza (Радка Миндова)
  • Дявол, ама искан

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...