Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех
да отърси от мъките душата.
Ако можех от себе си да те спася!
Би докоснал падаща звезда
и там, където събира се денят с нощта,
би чул звука от флейта в небесата.
Ако можех силно да крещя!
Бих те изтръгнал от мен!
Но си мой! Ще те задържа!
Дяволе, до сетния ми ден...
© Елeна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
