Ако на мен ти заприлича
А има цветя и такива,
красиви, шарени. Дали?
А ароматът им убива.
Попитай мъртвите пчели.
Сред венчелистчетата скрита,
смъртта ги дебне там. Уви,
към сладост гибелна политат
и падат в меките треви.
И хора има – с думи мили,
омайват мисли и души.
Зад маски злобата си скрили,
един поне, ако сгреши,
да им повярва, то тогава,
ще го отровят на мига...
За мимолетната си слава,
се хранят с чуждата тъга.
С душата – волна птица, рана
и с кръст на крехки рамене,
пчела - надежда, ако хвана -
ще оцелея... или не...
Ако на мен ти заприлича,
пчелата – ти ме спомѐни.
Да, спомням си, кажи, момиче,
с една любов... и сто вини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
