14.07.2018 г., 0:37  

Ако не заболи

486 1 2

Любов ли е, ако не заболи,

дори в една секунда от безкрая?

Сълзи, но и усмихнати очи,

прехвърлящи ни от ада и към рая.

 

Една безмълвност двама ни мори

в съвсем неосъзнати още знаци

на истински сразяващи стрели,

превърнали ни сякаш във глупаци.

 

Дали е болката от любовта –

душите ту загасва, ту разгаря?

Преминахме през дързост и вина,

нека от тях да сътворим омая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...