Любов ли е, ако не заболи,
дори в една секунда от безкрая?
Сълзи, но и усмихнати очи,
прехвърлящи ни от ада и към рая.
Една безмълвност двама ни мори
в съвсем неосъзнати още знаци
на истински сразяващи стрели,
превърнали ни сякаш във глупаци.
Дали е болката от любовта –
душите ту загасва, ту разгаря?
Преминахме през дързост и вина,
нека от тях да сътворим омая!
© Данаил Таков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
