6.12.2007 г., 9:36

Ако нещо от себе си губим

1.4K 0 13
Ако нещо от себе си губим,
явно то е фалшиво било:
лунен лъч или сън пеперуден,
сетен лист върху голо дърво.

Ако нещо от себе си губим,
идва друго: като младо винО,
като ласка - на гълъби влюбени,
като вик на класило зърнО.

Ако нещо от себе си губим,
то е нашата скрита вина,
то са нашите земни илюзии -
а това ни държи над смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Лина, за ласкавия коментар! Поздрав!
  • Разкошен стих!
  • Явно този текст го е писала душата ми, която знае за своето безсмъртие.
    Да, съгласен съм, че умът и тялото са тленни, но за енергийно-информационната система на Безкрая/Световно поле на съзнание-според Квантовата механика; Бог- според всички религии/физическата смърт е само един преход към друг живот и друго измерение.
    Извинявай, че така се отплеснах в странични разсъждения!
  • МИСЛЯ СИ ДАЛИ НЕ БИ ЗВУЧАЛО ПО ДОБРЕ-И ТОВА НИ ДЪРЖИ ДАЛЕЧ ОТ СМЪРТТА!!!НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ НАД НЕЯ...ТЯ ПРОСТО СИ СЪЩЕСТВУВА,ИСКАМЕ ИЛИ НЕ!!!АКО СМЕ НАД НЕЯ ЗНАЧИ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ...А ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ СТАНАЛИ АДЕПТИ!!!ЗА ЖАЛОСТ!
  • Благодаря ти, Никол!Дано да успявам да бъда и малко обективен.
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...