Dec 6, 2007, 9:36 AM

Ако нещо от себе си губим

Poetry » Philosophical

1.5K 0 13

Ако нещо от себе си губим,
явно то е фалшиво било:
лунен лъч или сън пеперуден,
сетен лист върху голо дърво.

Ако нещо от себе си губим,
идва друго: като младо винО,
като ласка - на гълъби влюбени,
като вик на класило зърнО.

Ако нещо от себе си губим,
то е нашата скрита вина,
то са нашите земни илюзии -
а това ни държи над смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Търсещия (Владимир Владимиров)

Благодаря ти, Лина, за ласкавия коментар! Поздрав!

2011-12-05T09:46:36+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Разкошен стих!

2011-12-04T20:02:21+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Явно този текст го е писала душата ми, която знае за своето безсмъртие.
Да, съгласен съм, че умът и тялото са тленни, но за енергийно-информационната система на Безкрая/Световно поле на съзнание-според Квантовата механика; Бог- според всички религии/физическата смърт е само един преход към друг живот и друго измерение.
Извинявай, че така се отплеснах в странични разсъждения!

2010-11-26T15:15:25+02:00
rumiana (Румяна )

МИСЛЯ СИ ДАЛИ НЕ БИ ЗВУЧАЛО ПО ДОБРЕ-И ТОВА НИ ДЪРЖИ ДАЛЕЧ ОТ СМЪРТТА!!!НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ НАД НЕЯ...ТЯ ПРОСТО СИ СЪЩЕСТВУВА,ИСКАМЕ ИЛИ НЕ!!!АКО СМЕ НАД НЕЯ ЗНАЧИ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ...А ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ СТАНАЛИ АДЕПТИ!!!ЗА ЖАЛОСТ!

2010-11-26T11:18:25+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Благодаря ти, Никол!Дано да успявам да бъда и малко обективен.
Поздрав!

2008-07-09T08:40:36+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0