Dec 6, 2007, 9:36 AM

Ако нещо от себе си губим

1.4K 0 13
Ако нещо от себе си губим,
явно то е фалшиво било:
лунен лъч или сън пеперуден,
сетен лист върху голо дърво.

Ако нещо от себе си губим,
идва друго: като младо винО,
като ласка - на гълъби влюбени,
като вик на класило зърнО.

Ако нещо от себе си губим,
то е нашата скрита вина,
то са нашите земни илюзии -
а това ни държи над смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Лина, за ласкавия коментар! Поздрав!
  • Разкошен стих!
  • Явно този текст го е писала душата ми, която знае за своето безсмъртие.
    Да, съгласен съм, че умът и тялото са тленни, но за енергийно-информационната система на Безкрая/Световно поле на съзнание-според Квантовата механика; Бог- според всички религии/физическата смърт е само един преход към друг живот и друго измерение.
    Извинявай, че така се отплеснах в странични разсъждения!
  • МИСЛЯ СИ ДАЛИ НЕ БИ ЗВУЧАЛО ПО ДОБРЕ-И ТОВА НИ ДЪРЖИ ДАЛЕЧ ОТ СМЪРТТА!!!НЕ МОЖЕМ ДА СМЕ НАД НЕЯ...ТЯ ПРОСТО СИ СЪЩЕСТВУВА,ИСКАМЕ ИЛИ НЕ!!!АКО СМЕ НАД НЕЯ ЗНАЧИ СМЕ БЕЗСМЪРТНИ...А ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ СТАНАЛИ АДЕПТИ!!!ЗА ЖАЛОСТ!
  • Благодаря ти, Никол!Дано да успявам да бъда и малко обективен.
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...