Ако отново се заговоря с Господ...
Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми
и в нея дом да не намираш.
Не търся сметката ти, ни разплата.
Човекът сам присъдата избира.
А спомените, като призрак страшен,
пулсирайки във моя мозък
ще ме държат нащрек, уплашен,
че ти си тежката ми диагноза...
И ако Бог обърне своя гръб
на моят зов за спешна помощ,
от Дявола ще си прелея кръв,
че мъка веч' да ме не трови.
А дотогава ще поникне истина
от семето на мойта вяра,
че всяка болка е измислена
за този, който се надява...
Стихопат.
©Данаил Антонов
10.06.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
