Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми
и в нея дом да не намираш.
Не търся сметката ти, ни разплата.
Човекът сам присъдата избира.
А спомените, като призрак страшен,
пулсирайки във моя мозък
ще ме държат нащрек, уплашен,
че ти си тежката ми диагноза... ...