Ако с теб се разделим...
Ти колко истини предрече
и колко болки преболя?
В сърцето ти аз знам, че вече
отронва се последната сълза,
а тя във свойта изнемога,
ще иска да ме прокълне
затуй, че в себе си не мога
да разтопя полярни ледове.
Навярно старите пожари
оставили са в мен следа.
Следа ли казах? Ах, едва ли...
щом чувствам тази пустота!
Ти колко радости ми даде,
аз колко скръб ти подарих,
но никога не ме предаде
и никога не обвини.
Сега пред кръстопът немеем,
а иска ни се да вървим.
Взаимно ще осиротеем,
ако със теб се разделим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
