Jan 4, 2007, 1:06 PM
Ако с теб се разделим...
Ти колко истини предрече
и колко болки преболя?
В сърцето ти аз знам, че вече
отронва се последната сълза,
а тя във свойта изнемога,
ще иска да ме прокълне
затуй, че в себе си не мога
да разтопя полярни ледове.
Навярно старите пожари
оставили са в мен следа.
Следа ли казах? Ах, едва ли...
щом чувствам тази пустота!
Ти колко радости ми даде,
аз колко скръб ти подарих,
но никога не ме предаде
и никога не обвини.
Сега пред кръстопът немеем,
а иска ни се да вървим.
Взаимно ще осиротеем,
ако със теб се разделим.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасен стих, ясен и точен.
много ми хареса Роси, много.
Поздрав и усмивка. -
Харесва ми,Роси
-
Много е хубаво, Роси!!! Вярвам, че ще избереш правилната посока!!!
Поздрави!!! -
На основата на фина авторска чувствителност е изградена литературна творба, достигаща и до дълбоки внушения.
Поздрав! -
Наистина много хубав стих!Онемях!Поздрави!
-
Прекрасен е стихът ти, Роси!!!
И много хубав финал!
Поздрави
-
много е хубаво
-
Тъжен е стихът ти Роси, но хубав!
Не се разделяйте! -
Здравейте,Креми и Ласка!Благодаря ви за коментарите!
Фло...Финалът сам по себе си показва пътя по който трябва да се продължи, но самото продължение вече зависи от много неща!
Благодаря ти за коментара! -
"Сега пред кръстопът немеем,
а иска ни се да вървим..."
Вървете! Поздрав за чудесния стих! -
Здравейте,момичета!
Благодаря ви за коментарите! -
Чудесен стих, Роси!!!
-
Много хубав стих, Роси!
-
хубав стих, Роси, много!
-
Браво, Роси! Много тъжно, но красиво!
-
прекрасно е...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...нелюбовь не виновата!
даже нам и не нужна…
но прощаться трудновато...
гордость?...да, уязвлена...
...не за Гордость убиваюсь -
за утерянную связь...
падаем, в себя срываясь,
глупой щедрости дивясь...