Anita765 (Ани Монева)
296 11762
20.06.2016 г., 17:45 ч.

Ако се превърнеш в тишина 

  Поезия
3855 26 52

Ако се превърнеш само в тишина,

която броди като призрак нощем,

а аз окажа се съвсем, съвсем сама,

като осъдена в безлюден остров,

 

тръгни си и за миг не се обръщай.

От тишината вече ще съм оглушала.

Като една издигната от пясък къща

ще съм безплътна и не оцеляла.

 

Мъглите ще са ме завили в бяло,

дори и сянка да не мога да ти бъда.

Не ме помни. На спомените сеновала

запали без капка жалост и присъда.

 

Ти знаеш, по природа в мен е тихо,

но тишината ми особено звучи –

и музика, и стих, понякога и вик е,

но твоята мълчи, мълчи, мълчи…

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!Отново го препрочетох. Поздравления!
  • Това е едно тъжно и красиво стихотворение. Не зная защо хората все искат толкова много. На красивото човек просто може да се зарадва, ако има очи и сърце да го види и почувства.
  • Мария, знам, че написаното не е съвършено. Благодаря ти за предложението. Когато усъвършенствам самата аз писането на класически стих, до степен смисъл и форма да вървят ръка за ръка, може би ще го редактирам. Благодаря ти още веднъж.
    Благодаря и на Краси Тенев за търпението и насоките кото ми е давал . Благодаря на почувствалите думите ми.

    Тези, които са решили да си почешат клавиатурите тук, ще помоля да си намерят друго място за това. Нямам време да се занимавам с хейтърски писанци, нито желание да ги чета.
  • Да, определено има такива хора.
  • Прочети коментарите на Краси, на Ивайло и моя, Ирка. После стреляй. Ако аз нямам "куцащи" творби - никой няма, но не за това иде реч, нито пък за голословното възхваляване. Но никой не пише просто така, за да пише.
  • Седни, Ивайло и напиши нещо по-добро. С удоволствие ще го прочета и коментирам. Правиш ли разлика между критика и подигравка? Ани Монева е един безкрайно уважаван от мен автор. Често препрочитам творбите й. Щом е написано - почувствано е.
  • Не познавам в детайли творчеството на Ани Монева. Малкото, което съм прочела случайно, ми е харесало. Това стихотворение излезе в страничната лента и аз се зачетох. После, както казах, не се стърпях. И мен са ме редактирали в коментарното поле. Вариантът, който предложих, е по-скоро демонстрация. Написах го за пет минути и не претендирам за замяна на нейния с моя. Беше импулсивно решение и бързах, за да не ме обвинят, че и когато редактирам, "преписвам" или не ставам за това или онова. Това беше защитна реакция, а не агресия срещу автора. Стихотворението на Ани се оказа на подходящото място в подходящия момент. Опитах се да избегна неизбежните странични влияния. Надявам се авторката да не ми се сърди.
  • Това е творба от предишен творчески период на авторката. Няколко месеца след публикуването на тази творба, тя започва да пише без без пълнежи, в точен ритъм и размер с богати рими и с еднаки клаузули. Понякога и аз не се стърпявам, когато видя нещо хубаво, на което малко не дотига да е съвършено. Наричам го мой прочит, не превод. И най-често го показвам само на автора в лично съобщение. Защото за редактирането е нужно съгласие на автора.
  • Не, Безжичен, същото е. Само го приведох в малко по-класическа форма. Изчистих пълнежите, уеднаквих типа на римите, на ритъма и дължината на стиховете. Общо взето, техническа работа. Не съм променила смисъла. От български на български се превежда много по-лесно 😁. Ако разнобоят във формално отношение при Ани е бил целенасочен, тогава моят "превод" е излишен, разбира се. Но аз не видях някаква логика в нарушенията, така че ми се струва, че е плод на моментния напор на емоциите и тя би го поправила, ако реши да го редактира. Работила съм като редактор, самата аз пиша и съм била и от двете страни.
  • Предложението на Мария е много хубаво, но това е друго стихотворение.
    Аз много харесвам.и двете - оригиналното на Анита (без промяна на един звук, буква, ударение, стъпка) и новото на Мария.
  • Хубаво стихотворение, напевно и мелодично. Не се стърпях и го "пипнах" малко. Не е предложение, а просто впечатление. Дано не се засегнеш, не бих тръгнала да "поправям" нещо, което не си струва.

    Ако случайно станеш тишина,
    която броди като призрак нощем,
    а аз окажа се съвсем сама,
    като осъден на безлюден остров,

    тръгни, не се обръщай и за миг –
    от тишината ще съм оглушала,
    като от пясък къща, без светлик,
    ще съм безплътна и неоцеляла.

    Ще ме завият белите мъгли,
    дори и сянка няма да ти бъда.
    Не ме помни! И клада запали
    от спомени – без жалост и присъда.

    Ти знаеш – тихо е отколе в мен,
    но тишината ми звучи, живее –
    и в музика, и в стих, във вик стаен,
    а твоята мълчи, мълчи, немее…

    Поздрав!
  • Разкош! Благодаря ти, за насладата!
  • Невероятно красиво!!! Благодаря!!!
  • След толкова коментари ще помълча.
    Поздрави за прекрасния стих !
  • За пръв път те чета, Ани и съм възхитена! В последно време рядко ми се случва да се спра на нещо смислено и красиво.Поздрави за това, което е излязло от душата ти!
  • Докосващо!Благодаря!
  • Красиво!
  • Хареса ми! Силно и въздействащо!
  • Тишината също говори, покоя също действа! Не крясъкът, не думите, не делата – често безсмислени и празни! Браво, поздравявам ви!
  • Така се прави, след две години, точно по Коледа някой минава прасва една единица или там каквото е... от това става по щастлив... Имам още неомазани стихотворения, моля, проверете, издебнете и действайте. Достойнството ви ще порасте в очите ви...
  • Еееее, Ани ! Тази рамкираност, както е в класическия стих, виждам че не те ограничава в изказа. Приеми го като благородна завист ! Тази разгърнатост на чувствата и стегнатото послание, тази безупречност е повод за възхищение. Знам, че пишеш стойностна поезия. Понеже от дълго време бях далече от подобни общувания, по-често ще се отбивам да почета нещичко и от теб...Поздрав!
  • Крещящите мълчания раздират,
    мъглата пречиства терзанията.
    понякога чета те и се спирам:
    От думите гоблени ваеш...
  • В любими!
  • страхотно
  • Добро е! Поздрави!
  • Прекрасно ...
  • Харесах!!!
  • Хубаво...допадна ми.
  • Сравнението с пясъчна къща,която може да е безплътна и неоцеляла,съвсем не мога да си го обесня.Скучно,банално,безсмислено,неритмично като цяло.Прочетох го,пих две ракии,пак го прочетох..и съм на същото мнение.Когато даваш критика,бъди подготвена с безупречност.Далече си от нея!
  • поезия..
  • Не думички, а мелодия преминава в ума ми докато чета...
  • Много нежно и красиво звучи! Браво!
  • ех, че хубаво, Ани!!! не спирай да пишеш!
  • Поздрави и от мен и много здраве и силна муза през новата година!
  • Много хубаво!
  • Усетих тежестта ѝ...
  • Хубаво е, Ани... и е така, понеже мълчим на различни езици...
  • Сега се "поразходих" и видях; и прочетох. Хубаво. Най-много ми допадна последният куплет.
  • Тук тишината особено звучи... Хареса ми!
  • Много истинско! Хареса ми!
  • Сеновалите се превръщат на какво ли не след пушека... и са сенки на себе си...
  • Много харесах, Ани! Поздрави!
  • Харесах.
  • Благодаря на всички, които спирате при мен!
  • С Людмил и Радето! Поздрав, Ани!
  • Хубав стих, Ани! Много ми хареса!
  • Най-силен е гласът на тишината
    след бурята, която заличава
    и спомени, и страсти без остатък.
    Остава само болката - да вдъхновява...

    Благодаря ти Ани...
  • Харесах!
  • Понякога тишината крещи и казва много.
    Поздрав, Ани!
  • Стъпвам на пръсти, за да не наруша тишините ти и съвсем тихо ти казвам - благодаря за този болящ, но прекрасен стих!
  • Така е, Ани. Тишините биват различни. Допадна ми тишината у лирическата.
  • Допадна ми!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??