Ако се превърнеш в тишина
Ако се превърнеш само в тишина,
която броди като призрак нощем,
а аз окажа се съвсем, съвсем сама,
като осъдена в безлюден остров,
тръгни си и за миг не се обръщай.
От тишината вече ще съм оглушала.
Като една издигната от пясък къща
ще съм безплътна и не оцеляла.
Мъглите ще са ме завили в бяло,
дори и сянка да не мога да ти бъда.
Не ме помни. На спомените сеновала
запали без капка жалост и присъда.
Ти знаеш, по природа в мен е тихо,
но тишината ми особено звучи –
и музика, и стих, понякога и вик е,
но твоята мълчи, мълчи, мълчи…
© Ани Монева All rights reserved.
