3.10.2007 г., 10:26 ч.

Ако те има... 

  Поезия
830 0 19
Осъмна в мен...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза
се спусна здрач под белите ми клепки...
Под плачещи стени на тъмни черкви
потъвах в рохкото, безмълвна, непростена.
Усещах костите на вярващите жертви
под моите нозе, без дъх да стенат...
В очите ми олтарите надигаха  се стръмни,
под тежките витражни светлини горях...
Тогава те помолих, ако те има - да се върнеш!
На кръста да изкупиш и последния ни грях!...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??