Ако те има...
Осъмна в мен...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза
се спусна здрач под белите ми клепки...
Под плачещи стени на тъмни черкви
потъвах в рохкото, безмълвна, непростена.
Усещах костите на вярващите жертви
под моите нозе, без дъх да стенат...
В очите ми олтарите надигаха се стръмни,
под тежките витражни светлини горях...
Тогава те помолих, ако те има - да се върнеш!
На кръста да изкупиш и последния ни грях!...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза
се спусна здрач под белите ми клепки...
Под плачещи стени на тъмни черкви
потъвах в рохкото, безмълвна, непростена.
Усещах костите на вярващите жертви
под моите нозе, без дъх да стенат...
В очите ми олтарите надигаха се стръмни,
под тежките витражни светлини горях...
Тогава те помолих, ако те има - да се върнеш!
На кръста да изкупиш и последния ни грях!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
