Oct 3, 2007, 10:26 AM

Ако те има...

  Poetry
1K 0 19
Осъмна в мен...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза
се спусна здрач под белите ми клепки...
Под плачещи стени на тъмни черкви
потъвах в рохкото, безмълвна, непростена.
Усещах костите на вярващите жертви
под моите нозе, без дъх да стенат...
В очите ми олтарите надигаха  се стръмни,
под тежките витражни светлини горях...
Тогава те помолих, ако те има - да се върнеш!
На кръста да изкупиш и последния ни грях!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...