2.07.2015 г., 18:15

Акростихове и сънища

607 1 0

Всичко започна

с един акростих.

Не на сериозно

взех че го посветих

на образ далечен,

дори непознат.

Не, нямах надежди

за добър резултат.

 

Няма значение,

въобще не очаквах

в моето положение

чудо да стане.

И така изведнъж

насън ми се появи,

повече от веднъж

мило се обясни.

 

Събуждам се с мисълта,

че имам задача.

Изпълвам я вечерта.

И така всяка вечер.

Странно е, зная,

сънищата ми искат

заедно да сме с теб,

а мене притискат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Връзки за обувки Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...