Акростишен сонет
-----
Блянове — ято химери
есенно режат нощта.
Зракът мъглите си мери,
трупа над мене ръжда.
Едри, ненужни, нечисти —
бясно танцуват с дъжда
езерно-тъжните мисли.
Няма я тази звезда —
ярка, на връх-полумрака,
мамеща с дива езда —
автор на щастие кратко!
С тебе — в сърцето забоден,
ъгъл по ъгъл кроя
нощи, безсънно избродени...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
