Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
28.02.2008 г., 8:03 ч.

Акт... 

  Поезия
713 0 23

               *        *        * 

 

(В дует със Shy)

 

В съня си нарисувах ти лицето

и споменно изтекоха мъглите,

как някога целувах те, където

криеше кристали във очите...

И рукна злато по косите ти,

очите черни трансперАнти,

блестяха цветове в мечтите ти,

а устните - рубини с диаманти...

Ръцете твои са тъй ласкави,

покълнал мъх в разлистена гора,

прегръдките ти, дъх на праскови,

в които губя се в нощта...

И като бреза извива се снагата ти,

в гръдта ти дишат сто фъртуни,

които се опиват от благата ти

и сеят ги по диви друми.

Ръцете парят при докосване,

дъхът ти разгорява свЕщи,

като клетви и... анатемОсване

сливаме тела...

Горещо!...

 

               *       *        *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??