Feb 28, 2008, 8:03 AM

Акт...

  Poetry
874 0 23

               *        *        * 

 

(В дует със Shy)

 

В съня си нарисувах ти лицето

и споменно изтекоха мъглите,

как някога целувах те, където

криеше кристали във очите...

И рукна злато по косите ти,

очите черни трансперАнти,

блестяха цветове в мечтите ти,

а устните - рубини с диаманти...

Ръцете твои са тъй ласкави,

покълнал мъх в разлистена гора,

прегръдките ти, дъх на праскови,

в които губя се в нощта...

И като бреза извива се снагата ти,

в гръдта ти дишат сто фъртуни,

които се опиват от благата ти

и сеят ги по диви друми.

Ръцете парят при докосване,

дъхът ти разгорява свЕщи,

като клетви и... анатемОсване

сливаме тела...

Горещо!...

 

               *       *        *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...