Акварел
Сянка от клонка на бор
върху жегата слиза.
Пее щурче с неуморно
гласче от тревите наблизо.
Горска пътечка дипли снага.
Вие в дъбрави морна следа,
впита в зеления тюл
на храсти и мъхове стари.
Бистро поточе носи разкош.
Син и бездънен е небесният кош.
Вятър несръчно танцува
по платното на нечия риза…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
колко много живот има в нея...!!!!
поздравления за красотата!!!