Акварел
Сянка от клонка на бор
върху жегата слиза.
Пее щурче с неуморно
гласче от тревите наблизо.
Горска пътечка дипли снага.
Вие в дъбрави морна следа,
впита в зеления тюл
на храсти и мъхове стари.
Бистро поточе носи разкош.
Син и бездънен е небесният кош.
Вятър несръчно танцува
по платното на нечия риза…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
