9.06.2023 г., 19:20

Алегро модерато

878 2 12

 

 

 

 

Възможно е на всеки да се случи

и викат ме навън щурци и пътища.

Скимти среднощ едно самотно куче

в прегръдката на тъмните ми сънища.

 

Ще трябва да мълча и да забравя.

Пребродих ледохода и просторите.

Сърцето има много странен навик

да трупа тишина за метеорите.

 

Но има там - един прозорец свети

и лутат се в лазура пълнолуния.

Бродира в небесата силуети

безумната мечта на сомнамбулите.

 

Събирам нощ и стари партитури

в тацуващата лудост на светулките.

Пронизват зноя лунни трубадури

с магии от душата на цигулката.

 

Но тази песен също е изпята

и ляга необятност край октавите.

Навярно има таен план съдбата

да вая серенади от забравата.

 

Възможно е и случва се на всеки.

Не всичко непременно е загубено.

В света на Капулети и Монтеки

намира се местенце и за влюбени.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....