Jun 9, 2023, 7:20 PM

Алегро модерато

  Poetry » Other
884 2 12

 

 

 

 

Възможно е на всеки да се случи

и викат ме навън щурци и пътища.

Скимти среднощ едно самотно куче

в прегръдката на тъмните ми сънища.

 

Ще трябва да мълча и да забравя.

Пребродих ледохода и просторите.

Сърцето има много странен навик

да трупа тишина за метеорите.

 

Но има там - един прозорец свети

и лутат се в лазура пълнолуния.

Бродира в небесата силуети

безумната мечта на сомнамбулите.

 

Събирам нощ и стари партитури

в тацуващата лудост на светулките.

Пронизват зноя лунни трубадури

с магии от душата на цигулката.

 

Но тази песен също е изпята

и ляга необятност край октавите.

Навярно има таен план съдбата

да вая серенади от забравата.

 

Възможно е и случва се на всеки.

Не всичко непременно е загубено.

В света на Капулети и Монтеки

намира се местенце и за влюбени.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...