Регина (Радост Даскалова)
374 1427
23.11.2010 г., 19:59 ч.

Alone and Lonely 

  Поезия » Философска
1088 0 29


Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика ù нотен.

И, провесил коси, по слухарски налучква римейка
на живота си, който е труден за хващане в ритъм.
А е само един обичаен шофьор на линейка
и по малкото радио често животът го вика.

Аз го гледам и виждам как моята дума "самотна"
ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора.
Аз съм повече даже от него сама и сиротна
и китара си нямам, с която така да говоря.

Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
Две нелеки съдби на кантара висят доживотно.
И е ясно защо се държи равновесно везната -
несамотен, но сам е като несама, но самотна.

23.11.2010
Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук съм се спирал и преди.
    И как да не се спре човек!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Тогава го заменям със "С уважение" )
  • елист - моля те, не казвай респект - тежи ми от тази дума, превръщам се в паметник, в музеен експонат, в архив...а аз съм жива...или поне така ми се струва
  • Чудесен, прекрасен, великолепен стих. Поздрав и респект!
  • еиа - благодаря, че коментира!
    ------

    сиджи - наистина това е една от най-страшните самоти...
    ------

    галена - благодаря ти за милите думи!
    -------

    дарчето - ще ти мине май лав...ще ти мине
    -------

    янакалоянова - приятно ми е, че ти хареса!
    -------

    барона38 - това с шрифтовете на определен сайт и аз го забелязах - някак по ти влиза определено произведение на мястото, където си свикнал...благодаря ти, че се спря тук!
    -------

    рондисима - наистина са болезнени и двете състояния...
    -------

    фокси фокс91 - здравей!
  • "несамотен, но сам е като несама, но самотна"

    ...
  • Болящо...
  • Радост, не е и лесно да съпеживееш такива стихове, те не са и лесни за смилане впрочем. Трябва да е пил от горчилките на този свят, за да можеш да рзтълкуваш нечии човешки послания. С прочитането на твоите стихове аз лично се чувствам облагороден, всъщност...което е и мисията на истинската поезия. Четох го и някъде другаде,но тук в нашето гнездо, това стихотворение звучи толкова мъдро, топло, недостижимо. Ив
  • Признавам си - тръгнах по стъпките на Галена,защото знам,че знае къде стъпва...Но възторга си е моят,чисто мой,като се подписвам по думите и!!!!Просто - мои не ми останаха...
  • Къде съм била, че не съм видяла до сега! Великолипно е! Четох го с вълнение. Достави ми истинска естетическа наслада!Благодаря!
  • "Аз го гледам и виждам как моята дума "самотна"
    ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора."
    Страшно е да си сам сред много хора!Благодаря за удоволствието, което ми доставят стиховете ти!
  • Интересни философски разсъждения, облечени в завладяваща поетична форма.
    Поздравления!
  • липс ъф ейнджълс - благодаря ти!...но не е за обичане този стих...самотен е.
    --------

    йотовава - пак ти благодаря!
    --------

    аргоник - поздрав и за теб от другата паланза
    --------

    седем - то пък голям бабаитлък да разстройвам хората... здравей!
    --------

    валя1771 - благодаря ти за милия коментар!
    --------

    кампфайър флод пис - горките трохи - от едните челюсти, та на другите...много ме кефи 3D въображението ти!))
    --------

    великатаники - благодаря!
    ---------

    довереница - и твоята гледна точка си я бива!!...здравей!
    ---------

    таня72 - разбрах те какво ми казваш...и дано не си част от тази везна!
  • ... вземете ме за нит на везната...

    Много, Рег... Благодаря...!
  • "Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
    Две нелеки съдби на кантара висят доживотно."

    Харесах тази гледна точка и образното и представяне.
    Аплодисменти и от мен, Рег.

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=133112
  • красота
  • Не съм съвсем съгласна - и аз намазах няколко трошици от него, които бяха скочили от масата в ескейпистките си стремления да се изплъзнат от егоистичните челюсти на твоята сетивност, но не знаеха, че аз ги очаквах в засада, легнала на пода с отворена уста.
  • Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
    да не би да събуди и другата дума "самотен".
    Много ми хареса!!!С поздравления за човешкия стих!!!
  • Не точно между очите, направо в сърцето!
    Можеш го това...
  • Рег, Реееегггг!!!!!!!!!!!!!!!
    Неизмеримо удоволствие е за мен да те прочета!!!!!
  • !!!
    Аааааааааа, Рег!!! Сърцето ми спираш направо! От първия ред го заобичах този стих!
  • плами6 - благодаря, че усети!
    сас - благодаря за суперлатива!
    андромаха - трогната!
    геррда - няма оплитане. петстъпен анапест си е отгоре до долу - несаМОтен но САМ е каТО несаМА но саМОтна.
    кампфайър флод пис - напротив! - удоволствието беше изцяло мое.
    раджи - двойни благодарности!
    иванлеко91 - благодаря ти за аплодисмента!
    теодорка - той и мене едва не уби...
  • Страхотен стих!
    Наистина финала е убийствен!
  • Аплодисменти за този стих, Регина!
    Излял се е!
  • !!!
  • За мен бе удоволствие.
  • Много хубаво стихотворение, беше ми драго да прочета!

    P.S. Само в последния ред нещо ми се оплита ритъма.

  • Убийствен финал! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??