Nov 23, 2010, 7:59 PM
Alone and Lonely
1140
0
29
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика ù нотен.
И, провесил коси, по слухарски налучква римейка
на живота си, който е труден за хващане в ритъм.
А е само един обичаен шофьор на линейка
и по малкото радио често животът го вика.
Аз го гледам и виждам как моята дума "самотна"
ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора.
Аз съм повече даже от него сама и сиротна
и китара си нямам, с която така да говоря.
Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
Две нелеки съдби на кантара висят доживотно.
И е ясно защо се държи равновесно везната -
несамотен, но сам е като несама, но самотна.
23.11.2010
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасен стих! Поздравления!
-
Тогава го заменям със "С уважение"
) -
елист - моля те, не казвай респект - тежи ми от тази дума, превръщам се в паметник, в музеен експонат, в архив...а аз съм жива...или поне така ми се струва
-
Чудесен, прекрасен, великолепен стих. Поздрав и респект!
-
еиа - благодаря, че коментира!
------
сиджи - наистина това е една от най-страшните самоти...
------
галена - благодаря ти за милите думи!
-------
дарчето - ще ти мине май лав...ще ти мине
-------
янакалоянова - приятно ми е, че ти хареса!
-------
барона38 - това с шрифтовете на определен сайт и аз го забелязах - някак по ти влиза определено произведение на мястото, където си свикнал...благодаря ти, че се спря тук!
-------
рондисима - наистина са болезнени и двете състояния...
-------
фокси фокс91 - здравей! -
"несамотен, но сам е като несама, но самотна"
... -
Болящо...
-
Радост, не е и лесно да съпеживееш такива стихове, те не са и лесни за смилане впрочем. Трябва да е пил от горчилките на този свят, за да можеш да рзтълкуваш нечии човешки послания. С прочитането на твоите стихове аз лично се чувствам облагороден, всъщност...което е и мисията на истинската поезия. Четох го и някъде другаде,но тук в нашето гнездо, това стихотворение звучи толкова мъдро, топло, недостижимо. Ив
-
Признавам си - тръгнах по стъпките на Галена,защото знам,че знае къде стъпва...Но възторга си е моят,чисто мой,като се подписвам по думите и!!!!Просто - мои не ми останаха...
-
Къде съм била, че не съм видяла до сега! Великолипно е! Четох го с вълнение. Достави ми истинска естетическа наслада!Благодаря!
-
"Аз го гледам и виждам как моята дума "самотна"
ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора."
Страшно е да си сам сред много хора!Благодаря за удоволствието, което ми доставят стиховете ти! -
Интересни философски разсъждения, облечени в завладяваща поетична форма.
Поздравления! -
липс ъф ейнджълс - благодаря ти!...но не е за обичане този стих...самотен е.
--------
йотовава - пак ти благодаря!
--------
аргоник - поздрав и за теб от другата паланза
--------
седем - то пък голям бабаитлък да разстройвам хората... здравей!
--------
валя1771 - благодаря ти за милия коментар!
--------
кампфайър флод пис - горките трохи - от едните челюсти, та на другите...много ме кефи 3D въображението ти!))
--------
великатаники - благодаря!
---------
довереница - и твоята гледна точка си я бива!!...здравей!
---------
таня72 - разбрах те какво ми казваш...и дано не си част от тази везна! -
... вземете ме за нит на везната...
Много, Рег... Благодаря...! -
"Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
Две нелеки съдби на кантара висят доживотно."
Харесах тази гледна точка и образното и представяне.
Аплодисменти и от мен, Рег.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=133112 -
красота
-
Не съм съвсем съгласна - и аз намазах няколко трошици от него, които бяха скочили от масата в ескейпистките си стремления да се изплъзнат от егоистичните челюсти на твоята сетивност, но не знаеха, че аз ги очаквах в засада, легнала на пода с отворена уста.
-
Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Много ми хареса!!!С поздравления за човешкия стих!!! -
Не точно между очите, направо в сърцето!
Можеш го това... -
Рег, Реееегггг!!!!!!!!!!!!!!!
Неизмеримо удоволствие е за мен да те прочета!!!!! -
!!!
Аааааааааа, Рег!!! Сърцето ми спираш направо! От първия ред го заобичах този стих! -
плами6 - благодаря, че усети!
сас - благодаря за суперлатива!
андромаха - трогната!
геррда - няма оплитане. петстъпен анапест си е отгоре до долу - несаМОтен но САМ е каТО несаМА но саМОтна.
кампфайър флод пис - напротив! - удоволствието беше изцяло мое.
раджи - двойни благодарности!
иванлеко91 - благодаря ти за аплодисмента!
теодорка - той и мене едва не уби... -
Страхотен стих!
Наистина финала е убийствен! -
Аплодисменти за този стих, Регина!
Излял се е! -
!!!
-
За мен бе удоволствие.
-
Много хубаво стихотворение, беше ми драго да прочета!
P.S. Само в последния ред нещо ми се оплита ритъма.
-
Убийствен финал! Поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И как да не се спре човек!