Alter ego
Е, връщам се... но тук не идвам с мир.
Nicky
Заспиваш ли?!... Недей!... Защото идвам.
Ще потрепери каменният праг
преди да осъзнаеш, че се сливам
със сенките като вековен враг.
И по човешки не познавам милост,
а ти си жертвата на моя мрак...
Палачът в мен изпитва тъмна близост
с тотема ти на кръвен единак. .
И ангелски крилете ми потрепват.
Молитва, чувам, песенно ечи,
а пулсът на сърцето ти отеква
сред вопли на изгубени души.
Предричаш ме по изранени длани –
житейската черта е кръстопът...
звучат за теб свещените камбани,
руши се на сълзите ми брегът.
Дали усещаш колко е първично
и как се сливаш бавно с вечността.
Не знаеш ли, че всичко става лично
щом будиш бесовете у жена...
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
