Ами... трябва да ме има
и за радост, и печал.
Не съм незабравима,
но съм пъстра като шал.
Ами... трябва да съм жива.
Да обичам, да боли.
И днес ако съм дива,
нека Бог да ми прости.
Но... трябва да ме има.
Все за някого съм дар.
И да! Непоправима.
Там е скритият ми чар.
А ти... си ми за трима.
Щом съм тъжна - си спомни,
че когато ставам зима,
пролет в мене - носиш Ти.
© Виолета Всички права запазени