Амнезия
Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.
Днес ухаеш на дъжд и бадемово,
маргаритките с мене броиш.
Несъмнено спряно е времето.
Над полянките лесно летиш.
И прегръщам те, залюлявам те,
твоят вятър съм с бели крила.
В небесата сме, обладавам те
и забравяш, с кого си билà.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
