10.12.2023 г., 17:26 ч.

Амнезия 

  Поезия » Любовна
734 4 4

Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.

 

Днес ухаеш на дъжд и бадемово,
маргаритките с мене броиш.
Несъмнено спряно е времето.
Над полянките лесно летиш.

 

И прегръщам те, залюлявам те,
твоят вятър съм с бели крила.
В небесата сме, обладавам те
и забравяш, с кого си билà.

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??