Dec 10, 2023, 5:26 PM

Амнезия 

  Poetry » Love
736 4 4

Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.

 

Днес ухаеш на дъжд и бадемово,
маргаритките с мене броиш.
Несъмнено спряно е времето.
Над полянките лесно летиш.

 

И прегръщам те, залюлявам те,
твоят вятър съм с бели крила.
В небесата сме, обладавам те
и забравяш, с кого си билà.

 

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??