Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува.
Не се отбива даже дрипав просяк.
Иконите ù ги рисувах криви.
По дланите ми още пари восък.
Стените ги дълбах с трънливи пръсти,
а тръните ми бяха на главата.
Изплаках си река. И се покръстих.
Йордан пресъхна докато те чаках. ...