Амнезия
Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува.
Не се отбива даже дрипав просяк.
Иконите ù ги рисувах криви.
По дланите ми още пари восък.
Стените ги дълбах с трънливи пръсти,
а тръните ми бяха на главата.
Изплаках си река. И се покръстих.
Йордан пресъхна докато те чаках.
И някъде се будя сред водите
на чувството на дрезгава амнезия.
Намирам си очите. И те викам.
Но нищо не потръпва в тези глезени.
А ти се връщаш мокър всяка вечер.
Светът се срина. Аз къде да стъпя.
От църквата и прагът не остана вече,
но аз дори за там не помня пътя.
© Николина Милева All rights reserved.
