Анаста Бялата
"Доверието е по-ценно
от светлината."
древна българска мъдрост
С предателства и със лъжи
душата ми измъчи до припадък.
След дълги, душни нощи аз вървя
по спомените ни на Баш-Бунара.
От мъката ми даже
пресъхна чучура,
а Осъма извива стан болнав,
дърветата въздишат, стенат...
Заровила лицето си
във изгорялата трева
отчаяно ридая.
Каква е тази болка,
която не мога със нищо
да я начертая?!
Навярно Отело не от ревност,
а от изгубената вяра
удуши Дездемона.
Добре, че се научих
да прощавам!
... Отново на Бяла Анаста
стомната звучи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
