vladetoned (Владислав Недялков)
314 6480
7.05.2024 г., 21:40 ч.  

Анатомия на загубилия 

  Поезия » Друга
118 3 6


ЕТИОЛОГИЯ  НА  САМОТАТА

 

LIII. AНАТОМИЯ  НА  ЗАГУБИЛИЯ

 

 

Загубих като в стара крипта,

стаила мощи на отшелник,

душата си, непревъзпитана

да лицемерничи пределно 

за своя полза и облага.

 

Загубих в мъчния си делник

 

ръката си, от състрадание,

с която толкоз глуповато

за ближните си се раздавах!

Как всеки бе ми “почитател”

и в Откровения и в Ерато,

а днес сред тази людска плява

се питам: “Тя ли бе, с която

за себе си не заделих

от нищо земно?!…” Непонятно

 

загубих в недописан стих,

 

от злонамерници* руган,

сърцето си на романтик

от низ предателства издрано,

И не претръпнах от любови,

макар да си оставах сам!

 

Загубих като древен Йов

 

благополучие и здраве.

Но с всяко ново зарево

в увяхващата плът наяве,

духът ми се запази, щом

успях да възхваля Родина,

поети, майчица и дом!…

 

Загубих като инокиня**

 

сред мнимото благоприличие

на непочтения ни свят,

очи, с които те обичах,

Животе мой, до изнемога!…

Наличното и безналично

 

загубих, щом дори не мога

 

да се почувствам вдъхновен…

И себе пропилях, за бога,

но осъзнах, че съм дарен 

с един приятел или двама,

които ще останат в мен

дори и утре да ме няма!

 

07.05.2024  г.

 

Владислав Недялков

 

Б.а.

  • злонамерник - виж Wiktionary от хърватски - злона́мје̄рнӣк - злонамерен човек;
  • ** инокиня - мн. инокѝни, ж. Монахиня, калугерка.

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Толкова болка е събрана във всеки стих, във всяка дума от това стихотворение, Влади!...
    Но никога не бива да съжаляваме за направеното добро, защото Бог вижда всичко и ни го връща умножено, по неведоми пътища... Знам го със сигурност от собствен опит. И нашето творчество не бива да зависи от одобрението или неодобрението на някого, защото винаги ще има някой, на когото ще се харесаме, и друг, на когото няма, а има и такива, които от злоба и завист съзнателно ще искат да ни смачкат... Не бива да им го позволяваме! Нашето творчество трябва да е подчинено само на вътрешната ни потребност и вдъхновение.
    Дерзай, приятелю, твори!
  • Силно, образно и докосващо душата.
    Поздравявам те.
  • "сред мнимото благоприличие
    на непочтения ни свят,
    очи, с които те обичах,
    Животе мой, до изнемога!…
    Наличното и безналично
    загубих, щом дори не мога
    да се почувствам вдъхновен…
    И себе пропилях, за бога,
    но осъзнах, че съм дарен
    с един приятел или двама,
    които ще останат в мен
    дори и утре да ме няма!"

    С Бог в теб и до теб, с перо в ръката и с колцина приятели, които ще те четат и разбират, нищо не си загубил, скъпи Приятелю. Напротив - намерил си съкровището на лотоса щом можеш да напишеш такива брилянтни и истинни поетични редове! Чест и почитание!

    "Ом мани падме хум!!!"
  • " Не хвърляй бисерите на свинете...", приятелю!
    Нужен си ни!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??