3.12.2022 г., 18:43 ч.  

Ангел 

  Поезия » Друга
290 3 9

Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали

 

и с най-прекрасните крехки дантели.
(И с очите на мама ­изплакани.)
Колко ли много самотни недели
избудувала е ­ - да ме очаква


да се върна и във тихата стая
да я милвам по топлите длани.
Аз друга обич такава не зная.
Ти прости ли, че липсвам ти, мамо?

 

Мама глади с ръка детелините
и дъхът ѝ чертае в прозореца
невидим пролог и светла пъртина
към небесното царство и Господ.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??