Ангел
Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали
и с най-прекрасните крехки дантели.
(И с очите на мама изплакани.)
Колко ли много самотни недели
избудувала е - да ме очаква
да се върна и във тихата стая
да я милвам по топлите длани.
Аз друга обич такава не зная.
Ти прости ли, че липсвам ти, мамо?
Мама глади с ръка детелините
и дъхът ѝ чертае в прозореца
невидим пролог и светла пъртина
към небесното царство и Господ.
© Слави Тодоров All rights reserved.
