momo752 (Марин Маринов)
31 101
10.07.2010 г., 18:02 ч.

Ангел 

  Поезия » Друга
659 0 1

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.

Тъгата постепенно изгасна,
пред мен изникна гледка прекрасна.
Ангел небесен стоеше пред мен,
изпълвайки с надежда мрачния ден.

Усмихнах се във знак на вярност
и той отвърна ми със благодарност.
Животът, който бе ужасен,
сега вече е прекрасен.

 

© Марин Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Божидар съм.
    Пишеш много леко и изчистено, харесват ми
Предложения
: ??:??