Ангел
Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна,
пред мен изникна гледка прекрасна.
Ангел небесен стоеше пред мен,
изпълвайки с надежда мрачния ден.
Усмихнах се във знак на вярност
и той отвърна ми със благодарност.
Животът, който бе ужасен,
сега вече е прекрасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
