momo752 (Марин Маринов)
31 101
Jul 10, 2010, 6:02 PM

Ангел 

  Poetry » Other
661 0 1

Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.

Тъгата постепенно изгасна,
пред мен изникна гледка прекрасна.
Ангел небесен стоеше пред мен,
изпълвайки с надежда мрачния ден.

Усмихнах се във знак на вярност
и той отвърна ми със благодарност.
Животът, който бе ужасен,
сега вече е прекрасен.

 

© Марин Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С Божидар съм.
    Пишеш много леко и изчистено, харесват ми
Random works
: ??:??