Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна,
пред мен изникна гледка прекрасна.
Ангел небесен стоеше пред мен,
изпълвайки с надежда мрачния ден.
Усмихнах се във знак на вярност
и той отвърна ми със благодарност.
Животът, който бе ужасен,
сега вече е прекрасен.
© Марин Маринов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
