Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие тя ми дари.
Тъгата постепенно изгасна,
пред мен изникна гледка прекрасна.
Ангел небесен стоеше пред мен,
изпълвайки с надежда мрачния ден.
Усмихнах се във знак на вярност
и той отвърна ми със благодарност.
Животът, който бе ужасен,
сега вече е прекрасен.
© Марин Маринов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
