Гълъбче пъстро до мен долетя,
право в очи ме погледна,
после си песен звънка запя,
ангелска, сякаш неземна.
Гука ми, гука, пърха с крилца,
даже и танц изтанцува.
Що ли? Видяло бе в моята ръка
хлебни трохи да кротуват.
Сложих му малко, а то на мига
викна си цялата чета
и долетяха на пъстри ята -
гълъби, свраки, врабчета.
И олелия настана навред,
вдигнаха шум чак до Бога,
лакомо лапаха, а във ответ
аз се любувах на воля.
Колко безгрижни са... същи деца
с радост храната приели,
а пъстрият гълъб, с бяла душа,
ангелски звуци редеше.
20.06.2019 г.
© Таня Мезева Всички права запазени