Ангелът на мрака
* * * *
И вдигна се тъма - разцепи взора,
с огромна сила с трясък го разби,
затули се - угаснаха просторите,
изсъскаха последните лъчи.
Угасна всичко!... Мракът появи се!
Притисна се о мен, показа зъб,
сетне изпищя и сви се,
сгъна се - обърна гръб...
И всички сетива застинаха,
черен Ангел плачеше до мен,
сълзùте във крилата му попиваха,
дошъл е тук в незнаен ден...
Стоеше той и взираше се в мрака,
до него бях, докосвах го с дъха,
той беше там... със векове от чакане,
готови да се слеят със греха...
Засвири вятър - литнаха пера,
а той не мърда - тихо чака,
какво ли търси в дебри от тъма,
Защо ли плаче Ангелът на мрака?!...
Обърна се и впери взор във мен,
и бавно - тихо заговори...
- Дойде в очаквания ден,
аз чаках и... с душата ти говорех!...
За тебе няма път обратен,
с невяра в мрака си, ни в светлината,
ето ме, но... не за теб съм пратен,
дойдох, да отведа душата ти!...
На никакви молби не се поддавам,
напуснах Рая, за да спя сред мрак утробен...
Иди си ти! - душата ти остава!!!
Защото аз самият сам съм и... свободен!
И вдигна се тъма, и блесна взорът,
и сетне с трясък се разби,
кучета залаяха на двора,
а часовник... сред просъници звъни...
Събудих се!
Едно перо във черно...
падна отстрани...
* * * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
Караш ме да са излагам!
