Jan 30, 2008, 7:58 AM  

Ангелът на мрака 

  Poetry
1550 0 22

 

* * * *

 

И вдигна се тъма - разцепи взора,

с огромна сила с трясък го разби,

затули се - угаснаха просторите,

изсъскаха последните лъчи.

Угасна всичко!... Мракът появи се!

Притисна се о мен, показа зъб,

сетне изпищя и сви се,

сгъна се - обърна гръб...

И всички сетива застинаха,

черен Ангел плачеше до мен,

сълзùте във крилата му попиваха,

дошъл е тук в незнаен ден...

Стоеше той и взираше се в мрака,

до него бях, докосвах го с дъха,

той беше там... със векове от чакане,

готови да се слеят със греха...

Засвири вятър - литнаха пера,

а той не мърда - тихо чака,

какво ли търси в дебри от тъма,

Защо ли плаче Ангелът на мрака?!...

Обърна се и впери взор във мен,

и бавно - тихо заговори...

- Дойде в очаквания ден,

аз чаках и... с душата ти говорех!...

За тебе няма път обратен,

с невяра в мрака си, ни в светлината,

ето ме, но... не за теб съм пратен,

дойдох, да отведа душата ти!...

На никакви молби не се поддавам,

напуснах Рая, за да спя сред мрак утробен...

Иди си ти! - душата ти остава!!!

Защото аз самият сам съм и... свободен!

И вдигна се тъма, и блесна взорът,

и сетне с трясък се разби,

кучета залаяха на двора,

а часовник... сред просъници звъни...

 

Събудих се!

Едно перо във черно...

падна отстрани...

 

 

* * * *

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ооо, не знам защо така, но направо изтръпнах!!Много силно произведение! Браво, отлично е според мен, даже повече от отлично!!!
  • Оо, това много ми хареса!Много интересна история!
    Харесаха ми словата на ангела, най-вече "За тебе няма път обратен,

    с невяра в мрака си, ни в светлината,

    ето ме, но... не за теб съм пратен,

    дойдох, да отведа душата ти!..." Поздрави!
  • Художник! Поет! Вълшебник!....Нямам думи.
  • Що ме плашиш така бе човек!не съм спал на светната ламба от 30 години ,а сега трябва да го правяКараш ме да са излагам!Сега сериозно-от дотук прочетените твои стихове ,този най ме впечатли!
  • Да срещнеш Джо Блек или
    да срещнеш поезията на Валентино!?
    Поздравления отново!
  • Харесва ми!
  • Събудих се!

    Едно перо във черно...

    падна отстрани...

    Странни са сънищата понякога. Важно е пробуждането.
  • zlati_ival (Златка Вълкова) Забележката е правилна остатък от предишен замисъл променен в последствие - недогледано. Благодаря - оправено!
  • Поздрав за емоционалната ти поезия, но цитата малко ме замисли. Не за друго, а заради трите използвани "му" в четири реда. Все пак автора си ти

    сълзИте му в крилата му попиваха,
    дошъл е тук в незнаен ден...
    Стоеше той и взираше се в мрака,
    до него бях, усещах му дъха,


    А и не разбрах защо са кавичките на векове!
    Дано ти ме разбереш правилно
  • Благодаря на онези, които се спряхте тук! МНОГО СТЕ МИЛИ!
  • Тук защо няма емотикон с палец вдигнат нагоре?
    Аплодисменти!!!!! Великолепно!!!
    А едно черно перо винаги може да ни отведе при Светлината!!!
  • Страхотен стих!!!
  • Черен ангел плачел е до теб...
  • Силно и образно! Браво!!!
  • Много силен стих и вълнуващ!Браво!
  • ей такива стихотворения ме карат да се усмихвам
  • този черен ангел няма да ни отмине...
    няма измъкване от него!!!
    поздрави,Вальо...чудесен стих!!
  • Много ми хареса...Пишеш прекрасно и магично...Поздравления!!!!
  • Поразяващо! Страшно много ми хареса! Поклон, Валентино!
  • Е, как да не се поклони доземи човек,
    пред такава Поезия, добър си, брат и то много!!!!!
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!(Всеки път все едно,че съм в театър, на душата ти)!!!!
  • Напомни ми Далчев и "Къщата" му:>Падаш си по диаболизма,а:>
  • Защото аз самият, сам съм и... свободен!

    И, вдигна се тъма, и блесна взорът,

    и сетне с трясък се разби,

    кучета залаяха на двора,

    а часовник... сред просъници звъни...

    !!!!!
Random works
: ??:??