Английската провинция. Шотландецът
1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло.
С две думи, графът хващаше окото.
Излязъл бе да се разтуши с лов.
Водач на клан. Самотен бе, защото
животът без жена е тъй суров.
Ръмеше дъжд. По стръмната пътека
личаха пресни дири на сърна.
Сред гъстите листа съзря карета.
Полегнала бе кротко настрана.
Дали е клопка?!... и извади меча.
Безшумно приближи. Една жена
в истерия изпаднала бе вече
и тропкаше изящно из калта.
Закърши пръсти, вдигнала полите,
в ръка с чадърче от копринен плат.
Насмешката на графа във очите
я хвърли в ярост абсолютна. Факт.
Мъжът във во́йна твърдо проговори
Пред него беше истинска жена.
Съвсем наясно бе какво да стори.
– Мадам, изпаднали сте май в беда! -
повдигна графът вежда иронично.
– Така ли ви изглежда, о, милорд!
Ще се държите, вярвам аз, прилично!
Да ѝ отвърне беше твърде горд!
Подаде ѝ ръка. Калта бе рядка
и тя в краката му се строполи́ .
За жалост схватката бе твърде кратка,
От нея графът поглед не свали –
не бе кипяла тъй кръвта отдавна.
Замесен от мъжествено тесто –
(какъв момент с очи мадам открадна!)
Граф МакЛауд не носеше бельо.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
)
